Дени, малко ми прилича на "Приказка без край". Няма значение какво е прошушнато, важното е че човека постепенно става свидетел на самото пътуване и се оказва че точно това е целта на императора в случая.
Според мен, всеки ще види в това съобщение (дори в самото му изпращане), това което е най-ценно за него - да си довереник, да разчитат на теб, да си важен, или да си известен, да си търсен, да си корифей или просто да си добър човек - кой знае. И това, че винаги трябва да го търсиш, да преследваш тази си цел.
Много интересно, че така позитивно погледнахте на този разказ. Защото е проведено едно психологическо проучване с него и резултатите показват, че хората, които прочетат разказа, подсъзнателно го чувстват като заплаха. И непосредствено след това се държат по-агресивно в утвърждаването на своята културна идентичност пред околните. Т.е. този образ на съобщението, което никога не достига до нас, противоречи на ценностната ни система и чувството за справедливост. Като виждаш как съобщението пътува към теб, но не те достига, се натрупва огромна фрустрация и неудовлетвореност, които подсъзнателно те карат да искаш да наложиш своите представи за това как трябва да стоят нещата...
Да, сега като се замисля, аз съм изтълкувал само половината - това да си признат и зачитан, но съм пропуснал може би най-важното - че съобщението не достига и не достига до теб. Което подсъзнателно ти казва "Нещо не е наред" и съм съгласен с твоя коментар, че има чувство за някаква заплаха и неудовлетвореност - а защо пък не достига. Това е като онези сънища, които те карат да се събудиш и после да заспиш с цел да го сънуваш "както трябва".
Дени, малко ми прилича на "Приказка без край". Няма значение какво е прошушнато, важното е че човека постепенно става свидетел на самото пътуване и се оказва че точно това е целта на императора в случая.
ОтговорИзтриванеСпоред мен, всеки ще види в това съобщение (дори в самото му изпращане), това което е най-ценно за него - да си довереник, да разчитат на теб, да си важен, или да си известен, да си търсен, да си корифей или просто да си добър човек - кой знае. И това, че винаги трябва да го търсиш, да преследваш тази си цел.
ОтговорИзтриванеМного интересно, че така позитивно погледнахте на този разказ. Защото е проведено едно психологическо проучване с него и резултатите показват, че хората, които прочетат разказа, подсъзнателно го чувстват като заплаха. И непосредствено след това се държат по-агресивно в утвърждаването на своята културна идентичност пред околните. Т.е. този образ на съобщението, което никога не достига до нас, противоречи на ценностната ни система и чувството за справедливост. Като виждаш как съобщението пътува към теб, но не те достига, се натрупва огромна фрустрация и неудовлетвореност, които подсъзнателно те карат да искаш да наложиш своите представи за това как трябва да стоят нещата...
ОтговорИзтриванеДа, сега като се замисля, аз съм изтълкувал само половината - това да си признат и зачитан, но съм пропуснал може би най-важното - че съобщението не достига и не достига до теб. Което подсъзнателно ти казва "Нещо не е наред" и съм съгласен с твоя коментар, че има чувство за някаква заплаха и неудовлетвореност - а защо пък не достига. Това е като онези сънища, които те карат да се събудиш и после да заспиш с цел да го сънуваш "както трябва".
ОтговорИзтриване