Без теб ще крачим по света,
без теб и тихата ти мисъл,
без неуморните ръце
и заразяваща усмивка...
Угасна леко, тихо в мрака,
заспа, поглеждайки вратата,
през нея твоите деца,
позакъснели стъпват,
за да те изпратят.
Лицето ти е младо, живо,
и сякаш ще продумаш нещо,
утеха дай ни с тез прощални думи,
макар че днес е безутешно...
Обичаме те, дядо мили,
и ще наследим от тебе много
любов, ентусиазъм, сили
и бъчвата със вино младо...
Пази ни нощем, тихо в мрака
и в сънищата ни присядай,
разказвай пак с усмивка плаха,
не ни забравяй и ни чакай...
Страхотно е! Разчувства ме и всичко е както е казано. Запазих страхотни спомени за дядо Кольо! Лека му пръст.
ОтговорИзтриване