Във бяла нощ на студ и чудни думи
ти ме прие във своите разтворени ръце
и в тях намерих дом и светлина.
Сред прилива на обич плаче моето сърце...
Защото с теб навсякъде е ‘у дома’...
Но утрото излива своята светлина...
И ще си тръгна аз от теб, бездомна ще остана...
Душата ми остана в твоя плен.
Пази я! и не я похулвай с думи на омраза,
не я наказвай с тежко безразличие,
не ме обричай на живот без нея...
И съхрани я в своите мечти,
макар и много да боли!
Да обичаш-това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки,от пламък и вярност,докато станеш купчина пепел.
ОтговорИзтриванеДобре почва... и малко еднотипно все раздели, все болки... няма ли да има хепи-енд някой ден? :)
ОтговорИзтриванеХепи ендът не е много интересен. Какво идва след него? вечери пред телевизора, салатка с ракийка, две деца и скучна работа :)
ОтговорИзтриване