Дантела от сняг и от мраз, и от лед
студът е изплел и е метнал наред...
Стаил е надежда за повече бяло,
Покрил е калта, навред е валяло...
И в този свят по-красив и по-блед
Внезапно избелен навред и наред...
Скован от леда, но спасен от калта,
Почувствай, че носи надежда студа...
Вземи бяла гъба и трий, мий наред
Всяко тъмно петно предай го за смет
Непотребните вещи изхвърли, изчисти,
Непотребните мисли зачеркни, изличи...
Отпусни се в снега и се слей със студа,
С нов живот се налей, покълни от леда,
И тогава излез, разцъфтял и успял,
Цветове нарисувай над снега изветрял...
Дени, ти си първият човек който срещам (освен себе си), който твърди, че студът не е лош, а напротив - изчиства, запазва, обновява. Възхитен съм просто!
ОтговорИзтриванеВесела Коледа!
Веско, виж това :) Явно има и други :)
ОтговорИзтриванеДУШАТА МИ ПЛАЧЕ ЗА СНЯГ,
за бяло, за чисто душата ми плаче.
Видях много земи, много свят,
видях герои, видях палачи…
Душата ми плаче за сняг.
Доста живях, колко остава?
Чака ме моя бряг:
ругатни или слава - нямам представа…
Душата ми плаче за сняг -
чиста следа в снега да оставя.
Стефан Цанев
Стихотворението ми хареса много, макар да го чета сега със закъснение и без сняг (и лед) отвън. Аз не обичам студа, но го предпочитам пред жегата. Поне можеш да се облечеш пред него. Една жена обаче трябва да е "жега", а не "лед" (:
ОтговорИзтриване