Орисия

Луната свети пълна и ярка.
Вещица броди нейде в нощта.
Над огъня къкри отвара кипяща.
Любов или смърт вещае дима?

Ливада широка, елхица висока,
танц на магьосници, ръка за ръка...
Тихо мърморят думи прокобни,
Живот или смърт вещае това?

Бялата приказка търкулва се в мрака.
Някой погазва светлика й блед...
Тихо в горите ще бродят навеки
две сенки, орисани да нямат късмет...

Дали ще се срещнат, дали ще се чуят
две сенки във мрака на свойта душа?
Ще видят ли лунен лъч в горска просека
да им посочи път във нощта...

Или отчаяни, сиви и бледни
те ще угаснат със спомен недраг...
И във горите вещици смахнати
своите прокоби все тъй ще крещят...