Утре

Лудост е. Лудо и страшно.
Сърцето ми - до вчера прашно,
складирано във ъгъла, на тъмно,
днес внезапно полудя!
Прозореца отвори.
Рукна светлина...

Видях те.
Ти уличката тихо прекоси.
Надникна в ъгъла, сред мрака.
И ах! Сърцето ми на пух и прах...
Подскочи и се съживи.
Огледа се във твоите очи...

Сърцето ми потегля днес.
Къде? Не зная още.
Вълнувам се.
Със теб ще крача по света.
Затварям старата врата.
Прахът и мракът днес оставям.
Във теб и в мойто утре вярвам...

СЕГА

Изпълнила съм се с любов,
kрасива, розова и чиста,
като сърцето ми лъчиста...
или червена, страстна и горчива,
която черна мъка във душата ми излива...

Живея, дишам и горя,
и искам, искам да летя...
Сега да пея, да се смея,
за утре спирам да копнея...

Сега, каква любовна дума...

Ела...
Бъди до мен,
във този миг,
във този ден...
Не искам утре, нито след година...
В сърцето ми – разцъфнала градина,
сега е пролет,
утре ще е зима...

Амнезия е всяко утре,
несбъднато, неслучено, мечтано
и само в тъмни сънища копняно,
разпадащо се днес на светлината,
която хиляди съмнения отгоре мята...

За това не мисли,
за това забрави,
стига вече планове, срещи, интриги...
Стига спорове, дрязги и мисли горчиви...
Забрави, че си бил, че ще бъдеш...
Тук и с мене си жив,
всичко друго е фон, измамен и сив...

Излей се в мене
СЕГА
със грохота на двеста конски впряга
и чуй сърцето ми
СЕГА
на атоми от любов докато се разпада...