Бездомна

Във бяла нощ на студ и чудни думи
ти ме прие във своите разтворени ръце
и в тях намерих дом и светлина.
Сред прилива на обич плаче моето сърце...
Защото с теб навсякъде е ‘у дома’...

Но утрото излива своята светлина...
И ще си тръгна аз от теб, бездомна ще остана...
Душата ми остана в твоя плен.
Пази я! и не я похулвай с думи на омраза,
не я наказвай с тежко безразличие,
не ме обричай на живот без нея...
И съхрани я в своите мечти,
макар и много да боли!