Спасение

Спасение?
Умение,
да ме разнежиш
от вълнение...
Да вземеш пръстите ми във ръка,
да шепнеш със целувки във нощта...

В ръцете ти е тихо, като стон
сърцето ми припуква нежен тон,
намерило утеха, точно там,
прилегнало на припек в твойта длан...

Смисъл

Изпълнена съм с тишина.
Крещи. Ушите ми пронизва...
Талази болка във кръвта
изливат се. Болят. Не стихват...

В ръцете ми е празнота.
Изпълнена със твойто име.
В леглото ми е самота.
Копнеж по нищо не изпитвам...

Изпълвам дните си със страст,
препускане през календара,
не спирам даже и за час,
не спирам, за да те забравя...

Но в мънички минутки самота,
ти се промъкваш като сладка мисъл,
живота ми изпълваш с красота...
Отсъстваш! А ми даваш смисъл...

Сбогуване с Валери Петров

Като всеки истински творец, очите му виждаха бъдещето... Сбогом...

Сбогуване с морето 

Сбогом, мое море, сбогом, мое море! 
Още топло е, още е лято, 
но от час там над нас се върти, без да спре, 
вече първото щърково ято. 
То се сбира, разрежда се, дълго се вий 
на различни въздушни етажи. 
Сбогом мое море! Дойде време и ний 
да събираме вече багажи. 
А пък колко обичам те: нейде встрани, 
не летовищно - диво и степно, 
мое синьо море от детинските дни 
до задъхване великолепно: 
със чаршафа опънат, със дома от камъш, 
със заритите в пясъка котви, 
със варела ръждясал, със младия мъж, 
който риба на спиртника готви, 
и с момичето русо, което лежи 
или иде във весела блуза 
и вода във кесийка от найлон държи 
като жива, прозрачна медуза. 
Сбогом, мое море! Не е весел тоз час. 
Даже просто ми иде да плача. 
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз - 
аз съм само зад тях минувача! 
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море! 
Дни, години - какво ни остава? 
Както твоята пяна във шепата мре 
чезнат зависти, страсти и слава. 
И защо са ни те? Своя земен живот 
ний тъй бързо хабим в суетене. 
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод, 
влей от свойто спокойствие в мене! 
Стига този ламтеж! Не съм вече момче 
и в часовника вечен на Хронос 
твоя пясък, море, все по-бързо тече 
от добрия във лошия конус. 
А пред тебе какво е животът ни? Миг. 
Тъкмо почнал, и ей го, изтече. 
И не сбогом е туй, а панически вик 
и какво, че познат е той вече, 
че безброй преди мен в своя път един ден 
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен, 
виолетов и син до безкрая! 
Ти, което си люлка на всеки живот, 
на сновенето наше нестройно, 
дай ми - вечно подвижно - нелюшкащ се под, 
върху който да стъпя спокойно! 
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял! 
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност! 
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял 
като хвърлен на плажа ти термос! 
Укрепи ме, море, укроти ме, море, 
над пространство и време разлято! 
На въздушни етажи кръжи, без да спре, 
вече първото щърково ято
и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов 
се дочува на кораби воя... 
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов! 
Сбогом, вечност, жадувана моя!

Светлина

Във стаята ти днес не свети?
Къде изчезна? Сянка сред мъгла?
Дали бе истинска искрицата надежда,
която във сърцето ми пося?

Къде се скиташ? И къде се топлиш?
Намираш ли утеха във дъжда?
Дали понякога към мен поглеждаш,
когато паля свещ за тебе във нощта?

Мъждука пламъче в дома ми, на перваза,
запалено от мъничка искра,
която още свети някъде в сърцето,
жарава тлее жива в пепелта...

Във бурята намираш ли утеха?
Привиждаш ли във мрака моята протегната ръка?
Обходил друмища далечни, тук при мене
ще се завърнеш да намериш светлина...

Синьо лято

Стихийно синьо лято

ме превзема...

Обгръща мислите ми...

луда теорема

от слънце, пясък, облаци, вълни,

забъркани в коктейл

от моите ръце и твоите очи...

От никъде, полека, неусетно,

ти се промъкна като слънчева искра,

събуди лятото от сън дълбок,

разбуди и сърцето ми със скок..

А тялото ми, изсушено като прашна нива,

любов от устните ти с жадна страст попива...

Молитва

Тишина е в сърцето ми,
тишина и молитва...
Празна лента от спомени
със южняка политва...

Да целувам е трудно,
твоите устни са спомени,
наводнили сърцето ми,
във душата ми с корени...

Да обичам е тягостно,
във вина съм облечена,
всяка ласка със другиго
е на болка обречена...

Да съм с друг е напразно,
непосилно усилие,
да съм бляскава, влюбена,
над сърцето насилие...

Instant

I am, truly, very fine...
Walking, laughing, having fun...
I have never been so broken,
Smiles unsmiled and words unspoken...
I am very, very small,
Lying curled, a tiny ball,
Dreaming not in prose, but verse
A space within, huge universe...
I am hugging, loving you...
Making plans and being true...
But if he comes back, with greedy whispers,
I will choose him, no thought, an instant...

Distracted

Distraction.
A fraction
of action...
My mind floats,
like a bird that rides
a gust of summer wind...
Refusing to think
about bills,
hills,
mills,
treadmills...
Refusing to accept
concreteness,
pinned on a map,
timeschedules,
needs and reputations...
Distraction.
An escape from reality
colored in yellows,
in greens,
and in blues,
in a space within my mind
that sees beauty
as no one else can...

Mirror

I am a fragile tear,
Dripping down an endless trail of happiness...
Born in the space between your hands...
I am a tender word
You whisper softly, lips pressed on my back,
In a white night of passion and laughter...
I am a loving hand,
Touching your face softly, weightlessly,
After a burning day away from each other...
I am you, my love,
Your reflection, ripples in an ocean,
In a mirror of pain, joy and endless hope...
You are me, my love,
You create me with the conscious choice you make,
To fill me up with your love...

Метрото

Да те обичам не е съвпадение,
от вятъра изникнало съмнение...
Душата ми докосна като сън,
като стих, като вятър, като пътник отвън...
Като събуждане сутрин точно в четири без пет,
като колелото в метрото, притисната в ъгъла с теб...
Като дим от кафе зад прозорец с роса,
като пръстите, стиснали кичур мокра коса...
Като хлапе, нагазило в басейна на някой съсед,
като стихче нецензурно, посветено само на теб,
като лист от тефтерче, политнал навън,
като звън на глухарче, подгизнал от сън...
Като суха шишарка, пламнала само за миг,
като огън в камина, като стон много тих...
Като слънчев оргазъм, като лунен пейзаж,
като морския бриз в този сънен колаж...
Като пръстите ти, пълни с пясък, със скреж,
пропълзели под роклята в миг на копнеж...

Завръщане

Целия свят обърнах,
слях се с вятъра,
очите ми изляха езера...
Гърдите ми израстнаха
като планински зъбери...
между бедрата ми
покълнаха жита...
Целия свят обърнах,
за да се върна при теб...
Самотна като мъничка къпина,
понесла във сърцето си света...
на твоя праг със куфара поспирам,
в ръцете ти е само у дома...

Сватбено

На Тити и Мишо

Пристъпвам бавно,

като съботен следобед...

Пристъпвам към теб...

Усещам топлината ти.

Прониква в мен.

Запалва пламъче.

Запалва огън.

Запалва стихия.

Топлината ти в мен се скрива...

Сърцето ми ще прелее.

Ръката ти върху кръста ми

е обръч от огън,

очите ти са искри,

душата ми, 

под твоите пръсти
като струна на цигулка трепти...

Не бързай, моля те,

прегръщай ме бавно,

с нежност, полека,

и нека...

сърцата ни в моето тяло,

и в твоято тяло,

затуптят като едно цяло...

когато днес си казваме ДА.

У дома

В леглото ти се чувствам у дома,
в ръцете ти се гушкам като в мида,
едва отронила отломка от сълза,
усещаш ме, в сърцето си ме скриваш...

Едва прошепнала "Обичам те" и ти
усмихваш се насън и ме прегръщаш,
в съня ти съм облечена в мечти,
в съня си във невеста ме превръщаш...

Не си отивай, тук до мене остани,
хвани ръката ми и никога не пускай,
дори когато силно, искрено боли,
ръцете ми са рай, не ги отблъсквай...

От Мария Донева

Едно прекрасно стихотворение, в което се огледах тази сутрин...

Originally posted on Мария Донева

Жена да пише стихове 

е като да е гола 

и да минава тихо пред гостите във хола, 

и погледи да лягат под стъпките й боси, 

към нея да посягат обиди и въпроси, 

и всичко да се знае, 

и да се вижда всичко – 

каква е и коя е, 

и пак ли е самичка.

Жена да пише стихове 

е като да е луда – 

на въздуха да вика 

и своята заблуда 

да уплътнява с думи и с рими да окичи, 

възторжено безумни и плашещо логични.

Жена да пише стихове 

е като да е сляпа 

и пак да се усмихва, 

и без да се изцапа 

по кал, по керемиди, по облаци да стъпва.

На който му е свидна – 

за нея да изтръпва, 

а никой да не може за дълго да я пази – 

ще си напусне кожата, живота ще намрази, 

завинаги ще млъкне, ще спре да съществува – 

докато се измъкне, докато отпътува.

Жена да пише стихове 

е като да лекува 

душата си със мигове.

И всичко да си струва.

Пролетно

Пониква във сърцето нова тръпка,
разпъпила се като ален слънчоглед...
в обятията ти правя първа стъпка,
целуваш ме тъй сладко като мед...

Дори порой реки върху ни да излива,
ръцете сплетени ни пазят от дъжда,
душата ми е като изорана нива,

засаждаш в нея сладостна мечта...

Дъждът измива всеки страх в сърцето,
издухва спомена за всяка непоникнала любов,
усмивката ти като слънце свети,
и вдишвам с думите ти огън и живот...

Вървели цял живот един към друг,
присядаме задъхани на прага,
треперя, не от пролетния студ,
а от вълнението в теб да се позная...

Нишки от любов

Твоето докосване ме разнежва,
усукваш ме с пръсти като кълбенце от прежда...
Търкулваш ме като нишка бъбрива,
на сърцето през лятната нива...

Оплитам се като брънка горчива,
неумела да свърже сърцето насила,
но умела да се разплаче,
при вида на цъфтящо глухарче...

Разгъвам се като късче от свила,
полудяла от нежност в ръката ти мила,
и разкрила пред очите ти шарки,
свенливо пазени, пролетно ярки...

Южен вятър

В какъв студен и леден вятър се превръщаш,
когато у дома при мен се връщаш.
Смразяваш огъня в кръвта ми
и мачкаш с кални пръсти любовта ми...

Но пролетта отвъд прозореца намига,
като въздишка в гънките на стара книга...
Надеждата, покълнала със нея,
южняка ще докара да ме сгрее...

И този вятър нов, вълнуващо самотен,
от огъня в очите ми затоплен,
ме залюлява като бебе върху облак,
усмихнало се в нечий влюбен поглед...

Другият

Видях те!
Във миг познах те...
В сърцето ми проникна светлина...

Днес чувам всяка дума,
Вселената, която ми продума,
пробудена от сън и пълна с обич...

В очите ми се криеш,
от топлите ми устни огън пиеш,
със пръстите си ме докосваш като слънце...

Дали и утре ще те видя,
дали в морето от лица ще те открия,
е без значение. Сега си тук...

Дори без стон, дори без звук,
очите ми със твоите разговарят,
познали в другия частицата от мен...

Today

There is no tomorrow,
there was no yesterday,
A blankness fills my mind,
I live for here, today...

Today is where you love me,
today is where I dance,
your shielding hands around me,
my mind in constant trance...

Today is where you leave me,
I knew this in advance,
you loving eyes deceive me,
that there's still a chance...

Today is where we make up,
our bodies in a whirl,
they hurt from every break up,
and still with love they curl...

Heart

My heart is a lifeless bird...
A homeless sparrow...
It never beats inside me...
Never loves me...
It always chases shadows.
But you cannot begin to love another
if you've never loved yourself...
So, heart, come inside me now...
Beat for me. I need your warmth.
A precious gift is faith,
so choose to trust yourself...