tag:blogger.com,1999:blog-4268991566642680202012-03-07T04:23:32.047-08:00Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.comBlogger741100tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-9212331380419816532012-03-07T04:23:00.000-08:002012-03-07T04:23:32.066-08:00<span lang="BG">Демоните на нощта впиват в мене леднипръсти,</span><br /><span lang="BG">вкочанена в самота, мисълта ми сепрекръства.</span><br /><span lang="BG">Кръв и смърт ми носи мракът – на съня миизвращения.</span><br /><span lang="BG">Часовете се разтапят на фрагменти отвидения.</span><br /><br /><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; mso-layout-grid-align: none; mso-pagination: none;"><span lang="BG">Всяка нощ ми носи смърт</span></div><span lang="BG">и се раждам пак със утрото,</span><br /><span lang="BG">но във вените ми спят</span><br /><span lang="BG">гласовете на отвъдното.</span><br /><br /><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 0pt; mso-layout-grid-align: none; mso-pagination: none;"><span lang="BG">Уши притискам с треперещи длани,</span></div><span lang="BG">за да спра талазите на мрака,</span><br /><span lang="BG">но мислите ми са отвътре раздрани</span><br /><span lang="BG">и в мозъка агонизиращ нощта пак ме чака. </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-921233138041981653?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-32250409121333979952012-03-02T01:10:00.000-08:002012-03-02T01:10:38.474-08:00<span style="font-family: Calibri;"><span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">Тази седмицапрочетох две книги: първо „</span>Far from the Madding Crowd” <span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">(Далеч от влудяващата тълпа, <a href="http://shop.pingvinite.bg/?cid=3&amp;where=publisher&amp;exact=&amp;search_q=Penguin+Books"><span style="color: windowtext; text-decoration: none; text-underline: none;">Penguin Books</span></a>)на Томас Харди и след това „Слугинята” </span>(The Help)<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;"> на Катрин Стокет (ИК <a href="http://www.booktraffic.bg/publisher/enthusiast"><span style="color: windowtext; text-decoration: none; text-underline: none;">Enthusiast</span></a>, превод КатяПерчинкова). И тъй като ги прочетох в една и съща седмица няма как мислено да неги сравнявам. И двете са горещи, вълнуващи, със силни женски характери в тях. Идвете извикаха сълзи на очите ми, но ако затворя очи и се попитам кои са завладяващитеобрази, които ще запомня, отговорът несъмнено е в полза на класиката. <o:p></o:p></span></span><br /><br /><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;"><span style="font-family: Calibri;">„Слугинята” етипичен представител на модерния силно четивен, увлекателен американски роман. Тематаза сегрегацията е емоционална, полемична и си плаче да попадне в категориябестселъри. И въпреки че те докосва дълбоко, книгата остава някак плоска,защото всяка мисъл, всяко изражение на героите ни е детайлно обяснена,анализирана, смляна, за да не пропуснем да си направим правилния извод. Въпрекиче всяка от главните героини – Скийтър, Мини или Ейбълийн, говорят от свое име,нямам чувството, че наистина ги познавам. Въображението ми рисува ясен образ (следкато гледах и филма, вече нямя как да избягам и от екранните образи), но бездълбочина.<o:p></o:p></span></span></div><span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;"><span style="font-family: Calibri;">Докато в романана Харди цяла една любовна история се развива сякаш между другото на фона наидиличния или влудяващо антагонистичен селски пейзаж, а Батшиба и Гейбриъл необменят повече от 3 страници диалог в цялата книга. Сред бурите, пожарите,стригането на овцете, сватбите, погребенията и влудяващата страст има пластовеи пластове от значение. Като се започне от библейските аналогии за добрияпастир, като се мине през разреза на живота в провинцията, психологията насоциалната самота, феминистката тема и, разбира се, темата за любовта, всичко етам, разстлано като на длан за очите на този, който иска да разбере и дапроумее. Без да ни казва какво и как да мислим и без да хвърля в лицето нинравоучения. <o:p></o:p></span></span><br /><br /><div class="MsoNormal" style="margin: 0cm 0cm 10pt;"><span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;"><span style="font-family: Calibri;">Но най-вече михареса как любовта на Батшиба към Гейбриъл се роди неусетно и за самата нея,както понякога става в живота: без да анализираш в агония сърцето си, то теизненадва с името на човека, което тайно е изгравирало зад затворените тиклепачи. Един ден просто разбираш, че той е там и вече няма начин да ситръгне...<o:p></o:p></span></span></div><span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;"><span style="font-family: Calibri;">Душата ми еобвита с нафталин... <i style="mso-bidi-font-style: normal;">Бягството отвлудяващата</i> т<i style="mso-bidi-font-style: normal;">ълпа</i> победи <i style="mso-bidi-font-style: normal;">слугинята</i> в битката за сърцето ми. </span></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-3225040912133397995?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-5348019966058008602012-02-07T12:43:00.000-08:002012-02-07T12:43:31.244-08:00<span lang="BG">Искам да танцувам само за теб,</span><br />гола, жадна и красива,<br />да плъзгам пръсти между бедрата си,<br />желание да ме облива...<br /><br /><span lang="BG">Аз искам да сграбчиш бедрата ми,</span><br />да ги разтвориш бавно и копнежно,<br />да въздъхнеш от силното желание,<br />да влезеш в мене нежно.<br /><br /><span lang="BG">И искам този ритъм да се проточи вечно,</span><br />да се разливам като цветен аромат в ръцете ти,<br />да се понеса на висотата на копнежите<br />и да избухна като късчета надежда.<br /><br /><span lang="BG">А ти заровил длани и лице в гърдите ми</span><br />да изцедиш последната им капка влага<br />и да се втурнеш в мен със силата на двеста конски впряга,<br />и да се изпразниш най-близо до сърцето ми.<br /><br /><span lang="BG">И твоят вик на искано блаженство</span><br />да ме прониже като меч коварен,<br />и тялото, в което те поемам,<br />да блесне в светлина и морна влага.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-534801996605800860?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-74406066993276316392012-02-07T12:07:00.000-08:002012-02-07T12:58:55.468-08:00Дворецът тъне във забрава...<br />Трънлив венец го в мрак обвива...<br />По пътя никой не минава...<br />Красавицата спи щастлива...<br /><br />Сънува огнени милувки,<br />сънува как със дни будува...<br />Сънува принц със тихи стъпки<br />как нежно в мрака я целува...<br /><br />Минават хиляди години,<br />а принцът нивга не пристига...<br />Разпадат се стените огледални<br />и&nbsp;плесен&nbsp;по ъглите им избива...<br /><br />Дори пленена във гора от тръни<br />усмивката й не унива...<br />Защото принцът нарисуван във мечтата й<br />от всяка истина реалност е по-жива.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7440606699327631639?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-53341826796369524122012-01-18T08:29:00.000-08:002012-01-18T08:29:24.941-08:00Пътят не е начертан,<br />пътят не е извървян,<br />връщам се, завивам и посоката изменям... <br />С всяка крачка, с всяка мисъл себе си и своя път променям...<br /><br />Ако днес болезнено сгреша,<br />ако утре с гръм се проваля...<br />Ще се справя...<br />Гордостта си ще сподавя...<br />И с изправена глава, <br />с пламенно сърце в ръка,<br />пак ще тичам към света...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-5334182679636952412?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-5625912578676797702012-01-04T08:44:00.000-08:002012-01-04T08:44:46.893-08:00Бях и съм,<br />съм, ще бъда:<br />във безкрайности унесена<br />и в практичното подточка.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-562591257867679770?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-83053760556246092562011-12-27T09:06:00.000-08:002012-01-21T03:52:50.462-08:00Снощи сънувах...<br />До лудост будувах...<br />За тебе бълнувах...<br /><br />Последната твоя целувка<br />беше ли обещание?<br />Или сбогуване?<br />Или послание?<br /><br />Нищо не каза.<br />Просто си тръгна.<br />Какво се опита да ми покажеш?<br />Обичаш ли ме или <br />се мъчиш да ме забравиш?<br /><br />Снощи сънувах.<br />До лудост будувах.<br />Тебе отново целувах.<br /><br />Споменът се преобърна:<br />от обещание в неясно послание,<br />в тихо мечтание,<br />във отчаяние...<br /><br />Ела и нещо ми продумай,<br />не ме оставяй да тълкувам...<br />Едничка дума захвърли<br />и даже силно да боли<br />съня обратно ми върни...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-8305376055624609256?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-61366256236037596342011-12-05T07:32:00.000-08:002011-12-05T07:32:26.106-08:00Спуснахме всички завеси, резета и щори,<br />угасихме лампите – само в ъгъла тънка свещица гори.<br />Туй е нашето тайнство, споделено само от двамата,<br />без вятъра, слънцето, мравките и злите мълви...<br /><br />Сенките полазват стените, <br />събличат ги с тихо докосване...<br />Звън на дълга целувка, <br />с устни погалваш гърдите ми <br />и запалваш с длани мечтите ми...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-6136625623603759634?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-1837363872721215812011-12-04T14:07:00.000-08:002011-12-04T14:07:44.294-08:00<a href="http://www.youtube.com/user/egmontbulgaria?feature=g-user#p/a/u/1/_rWNpM0C5mM">Интервюто </a>ми в "Закуска на тревата".<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-183736387272121581?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-91608633480013118482011-11-15T11:33:00.000-08:002011-11-15T11:33:59.352-08:00Влюбвал ли си се някога, Господи...<br />Губил ли си някога любовта?<br />Защо ни наказваш така болезнено да преживяваме?<br />Нима и твоето сърце плаче, разделено от любимата,<br />и търси нашето съчувствие...<br /><br />Или в човешкото страдание търсиш лек<br />за своята собствена обидена душа...<br /><br />Защото твоето сърце безкрайно е<br />и болката ти е безкрайна...<br />И любовта несподелена<br />те кара да усетиш с трепет, че твоето сърцето е истинско<br />и обозрими са пределите дори на чувствата божествени....<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-9160863348001311848?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-21441868480951556742011-11-10T23:36:00.000-08:002011-11-10T23:36:15.978-08:00Смешно ли ти е да ме гледаш така...<br />Рошава, сънена, коса, сън, баклава...<br />Смешна съм, <br />страшна съм,<br />таласъм...<br /><br />Искаш ли ме дори и сега,<br />прашна, мръсна, чехли, спрей за коса.<br />Изчезнаха прическата и роклята, <br />в дванадесет магията утихва...<br />Принцесата май стана тиква...<br /><br />Е, това е животът.<br />Бръчките, чиниите, простряното пране.<br />Стриите, разправиите.<br />И няма ли да спре да плаче вече туй дете?<br /><br />Ще устоим ли на вълнението на проэата,<br />на изкушението на безсъпротивлението?<br />Или все пак ще съхраним пантофката<br />във шкафа в ъгъла<br />и ще изтупваме праха от нея, <br />дори и само във неделя...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-2144186848095155674?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-19118445368781015072011-08-08T23:20:00.000-07:002011-08-09T02:12:18.521-07:00Гледаш към мен, но кого виждаш?<br />На бялата стена на лицето ми <br />си проектирал своите видения<br />и доизмисляш ме.<br />Не чуваш<br />мечтите ми, сълзите ми, <br />не чуваш болката, с която ти говоря.<br />Избледнява и изчезва моето лице.<br />Остава само нарисуваната с молив линия<br />от твоето съзнание.<br /><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-1911844536878101507?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-47420709544773263372011-08-08T23:19:00.000-07:002011-11-12T03:03:39.662-08:00Омагьосала съм се в този триъгълник.<br />Виждам само тези очи,<br />пронизващи.<br />Чувствам само тези ръце,<br />галещи и топли.<br />Чувам само този глас,<br />идващ от безкрайно далече.<br />Друга съм,<br />а не мога да те забравя<br />и ме боли.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-4742070954477326337?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-91631203708960995172011-07-14T22:35:00.000-07:002011-07-16T01:00:11.158-07:00<i>Имало едно време, когато Божиите твари нямали чет точно като зрънцата на нара и било грях да говориш много, защото можело да кажеш каквото не трябва да помниш и да запомниш каквото не трябва да казваш.</i> (<a href="http://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/kopeleto-na-istanbul-1316.html">Копелето на Истанбул</a>, Елиф Шафак, <a href="http://egmontbulgaria.com/">Егмонт България</a>, превод Емилия Масларова.)<br /><br />Преживяването да четеш тази книга е неповторимо. Тя започва бавно, изпълнена с детайли, които ти се струват мудни и ненужни. Но страница след страница набира скорост и на финала те оставя с усещането, че си прочел най-хубавата книга на света.<br /><br />Една невероятна история за силата на паметта и за съдбата. Всички сме мравки, които пълзят по повърхността на разпукан нар. Единственият начин да проумеем колко е красив, е да го погледнем отгоре - с очите на Бога или от дистанцията на времето. За да проумеем, че няма нищо случайно и че всеки избор, който правим, остава да тежи на мястото си и да прави вълни в реката далеч след като си отидем от този свят.<br /><br />Докато четях, се почувствах супер виновна, че оставих наровете от Тунис да изсъхнат и накрая ги изхвърлих. Ако знаех колко магия има в зрънцата им... За финал да кажа, че лично Г-н Президентът си е купил "Копелето на Истанбул" от моята любима колежка Ели на Пролетния Панаир на книгата. Тя е устояла на импулса да му я подари. И с право. Това е книга, която си струва всяка стотинка от цената.<br /><br />Други мнения за "Копелето на Истанбул": <a href="http://girls.silvervalve.com/article/genite-na-istanbul.html">тук</a>, и <a href="http://mestence.wordpress.com/2011/06/19/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81-%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B1%D1%83%D0%BB/">тук </a>.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-9163120370896099517?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-72811244987152937392011-07-13T12:12:00.000-07:002012-01-21T03:56:35.367-08:00Само с поглед проникваш под полата ми,<br />само с поглед и с нежна усмивка...<br />Не е нужно да чувствам ръката ти...<br />Очите ти ме галят по всяка извивка...<br /><br />Излишно е да ме целуваш...<br />Устните ми вече са се предали...<br />Из мислите ми денонощно върлуваш...<br />В спазъм болезнен кръвта ми се пали...<br /><br />Горя, като факла, напоена с любов...<br />По тялото ми текат реки от желание...<br />Погледни ме, не ставай суров...<br />Насити ме със своето страстно мълчание...<br /><br />Гледай ме и името си не прошепвай...<br />Нека да не те наричам с имена...<br />Гледай ме и ме рисувай с поглед,<br />като икона от греховна светлина...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7281124498715293739?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-47677438335651428282011-06-13T11:52:00.000-07:002011-07-18T09:07:58.955-07:00Аз мога да те помня и красив, <br />аз мога да те помня и замислен,<br />аз мога да те помня зъл и див,<br />но също нежен, болен и умислен...<br /><br />Защото ти бе всичко – моя свят<br />бележеше на запад и на изток<br />и аз бях твоя всеки път,<br />дори когато някой друг поисквах...<br /><br />Сега съм чужда,<br />ти си също чужд<br />и моят свят тъй сякаш се разпада,<br />на запад и на изток цари смут<br />и стройният ми ред се разпилява.<br /><br />И аз забравям даже да помисля,<br />забравям що е разум и тъга.<br />И почвам повече да си представям<br />каква била съм и кога<br />отново с теб ще крача по света...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-4767743833565142828?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-80797473895050231382011-05-19T02:09:00.000-07:002011-07-13T12:19:00.573-07:00Мисълта за теб е гореща сълза,<br />капва и бавно прогаря листа:<br />образи отминали,<br />спомени застинали,<br />виждам през дупката обгорена и сива<br />и сърцето ми пламва като рана лютива…<br /><br />Отчаяние е грозна дума,<br />кошмарна, <br />сива,<br />в душата ти се завира <br />и там стиска, <br />притиска <br />докато болка изстиска...<br /><br />Мислех, че мога да те забравя<br />в водовъртеж от десетки ръце,<br />които разкъсваха моето сърце,<br />галейки бедрата ми,<br />мачкайки косата ми,<br />презирайки мечтата ми,<br />политнала към теб...<br /><br />Оставях се друг да ме целува,<br />затварях очи и за миг само ликувах,<br />защото виждах теб във мечтите си,<br />притиснал душата ми до гърдите си.<br /><br />Но секундата се разтапяше в мрака...<br />Оставaше само солта от лъжата...<br />И мисълта - колко далече трябва да стигна,<br />магията черна твоя да вдигна?<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-8079747389505023138?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-35817045019091312132011-05-11T11:00:00.000-07:002012-01-21T03:56:07.904-08:00Змей-горянин сред тъмата<br />открадна ме от чешмата,<br />напи ми водата<br />и ме затвори<br />в тъмни, каменни двори...<br /><br />И няма, няма кой да ме намери<br />зад тези тежки зидани двери.<br />Сърцето ми само си говори,<br />за моя любим насила той го затвори...<br /><br />Заключи ме зад сто врати,<br />а последната врата<br />аз затворих я сама,<br />защото мислите по тебе<br />са като лепкава мъгла,<br />в която ще се задуша... <br /><br />Очите ми не виждат светлина<br />зад тази тежка каменна стена...<br /><br />Но след десет години<br />зад високи прегради<br />твоите очи-кинжали<br />пак политнаха към мен.<br /><br />Къде ме намери,<br />как по камъка се изкатери,<br />как почука на моите двери...<br />Как ги разтвори и ме прегърна,<br />как сърцето ми се преобърна,<br />как срама ми пребори,<br />как на рогозката ме събори...<br /><br />Как си тръгна,<br />как не се върна<br />и зад стената<br />сърцето ми пак се разплака..<br /><br />Седя зад тъмната стена<br />и питам бялата сълза<br />по-самотна мога ли да бъда<br />след като дойде не да ме спасиш,<br />а пожара във душата си да угасиш...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-3581704501909131213?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-16473312215248829762011-03-07T14:59:00.000-08:002011-03-07T14:59:44.482-08:00Аз ли те оставих да си тръгнеш,<br />да се стопи гласът ти в падналия мрак,<br />аз ли не останах да те чакам,<br />макар за любовта ти да копнях...<br /><br />Аз ли тънах дни и нощи в тебесъжаления,<br />аз ли роних сълзи срещу вятъра суров,<br />аз ли пропилях стотици вдъхновения,<br />скитайки да търся тебе в някой нов...<br /><br />Или беше друга тази скитница проклета,<br />със очи, притихнали във стон,<br />непозната бе усмивката й клета,<br />тялото й – болно, като скършен клон...<br /><br />Тя е бродила сред мрака и мъглите,<br />тя е кътала в сърцето си тъга,<br />докато безгрижно аз пилеех дните,<br />скрила се зад було от лъжа...<br /><br />Но дойде мигът за равносметка<br />и на себе си сега признавам,<br />че без теб усмивката ми не е сладка...<br />Скитницата в себе си познавам и<br />и в душата си с тъга я приютявам...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-1647331221524882976?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-92025371588404988152011-03-07T14:48:00.000-08:002011-03-07T14:48:24.182-08:00Блести ли езерото?<br />Или светлината струи от телата ни:<br />чисти и бели под клоните летни.<br />Това е луната?<br />Или очите ти пак се впиват в мен – <br />лъчисти, невинни.<br />Сливат се устните под капки топли и светли,<br />топлиш ме, мрак е <br />и някакъв трепет сънливо звъни във душата ми.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-9202537158840498815?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-24951492082159066882011-01-08T02:02:00.001-08:002011-01-21T06:07:44.363-08:00Прегърна ме през кръста,<br />каза ми, че се правя на недостъпна.<br />Не разбра ли?<br />Бях свалила всички прегради...<br />Сърцето ми се подпали...<br /><br />На сутринта ме гледаш през пръсти, <br />леко се мръщиш...<br />Не помниш имена...<br />А мислите ми цяла нощ до тебе са спали.<br />Не разбра ли?<br /><br />И по пътя, по който до днес сме вървяли,<br />пак поемаме, по диагонали,<br />които се срещнаха само снощи.<br />Интервали... На фона на зимната нощ.<br /><br />Е, сега вече разбра ли?<br />Едва ли тази лудост ще ни подпали.<br />Но моите устни, за тебе копняли...<br />ще пазят нощта в паметта си за теб...<br />А римите, полудяли, ще рисуват твоя огнен портрет...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-2495149208215906688?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-49856008162583436082011-01-08T02:00:00.000-08:002011-07-07T01:19:29.664-07:00Нощ, а някой припява във мрака<br />дрезгав припев от песен любима...<br />Ти приближи се, дъхът ти ме лъхна<br />и ме помете като морска лавина.<br /><br />На забавен каданс пристъпвам към тебе...<br />Пеперуда, привлечена от лампа горчива.<br />А ръката ти, полегнала е на кръста ми<br />и в обръч от надежди ме ситно увива...<br /><br />Смееш се, мразиш ме, забравяш ме, гониш ме,<br />тази тръпка с кръвта ми се слива...<br />И сто обещания без думи нашепваш ми<br />в тази нощ натежала и дива.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-4985600816258343608?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-23747169169262631802011-01-07T15:46:00.000-08:002011-01-07T15:49:33.206-08:00Морето нашепва легенда забравена,<br />ръката ти рисува приказки в косата ми.<br />Пясъкът прониква под полата ми<br />без да среща съпротива...<br /><br />Сега сме едно, а преди миг бяхме двама,<br />тази морска магия като в сън ни превзе.<br />А звездите падат в очите ми, <br />падат в тъмното и бездънно море.<br /><br />Падна и ризата, паднаха дънките,<br />и целият хоризонт се изпълни с твоите ръце...<br />Татуировка се мярна, изчезна,<br />чувам само туптящо море и сърце...<br /><br />В този миг ти разтваряш крилата си златни<br />и ме отнасяш високо, дълбоко,<br />виждам само сиво небе.<br />И разпознавам, че те познавам<br />още от кълн, от зародиш, от яйце, от дете...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-2374716916926263180?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-6021663199918944142010-12-27T00:37:00.000-08:002010-12-27T00:37:37.799-08:00Една едничка, мъничка тъга <br />в сърцето ти когато се е скрила,<br />усещаш се ти повече жена,<br />по-смела да се справи с всяка сила,<br />която бури, вятър и мъгли насреща ти ненавистно захвърлят.<br /><br />Така и аз се чувствам като птичка,<br />оплетена във мрежа от мъгли,<br />оплетена във вихър от неспирни,<br />разгулни ветрови игри.<br /><br />Но мъничката тайна, скрита в мене,<br />ми дава сила за живот и за борба,<br />да падам, ставам, но да ходя,<br />макар и в кръг, макар и по ръба...<br /><br />Защото преди хиляди години<br />обичал си ме ти така,<br />че си запалил в мене хиляди огньове<br />и воля за живот и за борба...<br /><br />И хиляди години от тогава,<br />туй семе още тлее тихо в мен,<br />оковите на собствения плен,<br />не угасиха неговата сила...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-602166319991894414?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-52801963622434794302010-12-08T05:48:00.000-08:002010-12-08T05:48:24.204-08:00Защо обичаме да се измъчваме,<br />защо приятно е да ни боли…<br />Дали тогава се чувстваме най-истински,<br />оголена плът под рояка стрели...<br /><br />Аз искам да съм щастлива и лека,<br />да забравя тази смешна и страшна тъга,<br />да обичам у всеки човека,<br />на наситя стотици жадни гърла...<br /><br />с обич!<br /><br />Само да се науча да обичам,<br />напук на всеки и всичко, <br />да спра да мразя, да ревнувам, да искам,<br />да стана чиста и лека като бистра вода...<br /><br />Да дам на всеки да ме изпие,<br />да попия в жадната суха земя<br />да се превърна във водна стихия,<br />която дарява живот, и храна...<br /><br />И да се върна при него така,<br />капка бяла и бистра вода,<br />да ме отпие и да си спомни,<br />колко болезнено негова аз съм била...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-5280196362243479430?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-46515289772591344232010-12-05T01:53:00.001-08:002010-12-05T01:53:35.207-08:00Когато те целувам,<br />целият свят се завърта около мен,<br />изпадам в безтегловност.<br />От очите ми бликват сладки сълзи…<br />Същите потичат между бедрата ми...<br /><br />Такава страст е неспособен да запали у мен<br />никой, освен онзи, когото жадувам...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-4651528977259134423?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-14256112784792115322010-11-26T05:41:00.000-08:002010-11-26T05:41:02.807-08:00Копнея да остана все така...<br />На твоето рамо сложила глава....<br /><br />Сгушена във блясъка на хиляди звезди,<br />сгушена във погледа на твоите очи,<br />нека тази нощ навеки продължи...<br /><br />Чувствам се тъй тиха и щастлива,<br />спокойствие в кръвта ми се разлива<br />във тази нощ солена и красива...<br /><br />Да можеше навеки да остана!<br />Тъй тихо до сърцето ти подпряна,<br />мечтата ми не плаче неразбрана...<br /><br />И ти до мене винаги бъди,<br />без думи болката ми разбери<br />и тихичко със мене поплачи...<br /><br />Нека тази нощ безкрайно продължи...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-1425611278479211532?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-73517850149025379702010-11-12T07:50:00.000-08:002010-11-12T07:50:18.307-08:00Не е любов... Не е омраза...<br />Това безкрайно безразличие...<br />Ума влудяващо безличие...<br />изтри без болка, без следа...<br />копнежа, огъня, страстта...<br /><br />И като малка какавида...<br />в безбройни нишки се увива...<br />и скрива поглед от студа...<br />тази разлюбена душа...<br /><br />И мъртва спи, <br />и думи страстни не мълви...<br />И тихо, тихо, там заспива...<br />И бледа, болна пак унива....<br /><br />Дали стените от коприна<br />ще се разкъсат и двамина...<br />отново слети във едно<br />ще скършат нейното тегло...<br /><br />Дали надежда ще покълне...<br />Дали напролет ще набъбне...<br />и ще политне тя навън,<br />с крила покрити с цветен сън...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7351785014902537970?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-82735077518723511492010-10-04T02:06:00.001-07:002010-10-05T01:00:08.245-07:00По контурите на моето съзнание се спускат думи,<br />без форма, без мирис, но пък тежки...<br />Оставят дълбоки следи, драскотини и криволици...<br />Израждат се, нагаждат се, потъват и изплуват...<br /><br />Очертание от думи, от възможности... без плътност,<br />субстанция от хиляди „ако” и разигравани в главата ми сценарии...<br />Моменти изживявани наум,<br />пред затворените ми очи, изпълнени с видения...<br /><br />Виждам ли отвъд тази стена от думи?<br />Или оставам вкопчена във своя неизречен свят от образи...<br />И колко доизмислени са всички мънички реалности,<br />които съм отказала да изживея само в сиви тонове...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-8273507751872351149?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-76649657807328638652010-09-27T05:21:00.000-07:002010-12-27T13:37:06.742-08:00Вдъхновена от книгата "<a href="http://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/drugi-romani-134/ljubov-959.html">Любов</a>" на Елиф Шафак, която Веско ми подари, реших да потърся стихове на поетa-суфист Руми (Маулана Джалаладдин Руми). Това е един артистичен свят, в който можеш да се изгубиш, но все пак ето едно от любимите ми стихотворения, в превод на английски:<br /><br />God has given us a dark wine so potent that,<br />drinking it, we leave the two worlds. <br /><br />God has put into the form of hashish a power<br />to deliver the taster from self-consciousness. <br /><br />God has made sleep so<br />that it erases every thought. <br /><br />God made Majnun love Layla so much that<br />just her dog would cause confusion in him.<br /><br />There are thousands of wines<br />that can take over our minds.<br /><br />Don't think all ecstacies<br />are the same!<br /><br />Jesus was lost in his love for God.<br />His donkey was drunk with barley. <br /><br />Drink from the presence of saints,<br />not from those other jars. <br /><br />Every object, every being,<br />is a jar full of delight. <br /><br />Be a conoisseur,<br />and taste with caution. <br /><br />Any wine will get you high.<br />Judge like a king, and choose the purest, <br /><br />the ones unadulterated with fear,<br />or some urgency about "what's needed." <br /><br />Drink the wine that moves you<br />as a camel moves when it's been untied,<br />and is just ambling about.<br /><br />В пиянството на живота само от нас зависи с какво вино да изберем да се опием. И дали то ще ни накара да пристъпим напред като развързана камила :) Кой може да изкаже по-добре смисъла на живота.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7664965780732863865?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-13202594549328633672010-09-16T02:13:00.000-07:002010-09-16T02:13:33.997-07:00По пътя на моето тяло,<br />изопнато в мрака на топлата нощ,<br />веднъж е вървяло, по бялото тяло,<br />докосване нежно, като блясък на нож...<br /><br />Докосване с пръсти, горещи и топли,<br />докосване с устни сочни, добри...<br />са ме превзели, и са ми дали...<br />и болка, и страст, и безсолни сълзи....<br /><br />Запалили огън, искра като слънце...<br />болезнено чувство за огън и страст,<br />което отвътре бушува и бъбне,<br />към тебе ме тегли с всеки дъх, всеки час...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-1320259454932863367?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-25170900205434046302010-09-08T13:45:00.000-07:002010-09-08T13:45:27.881-07:00Не съм го писала аз, но бих искала. Уникален разказ:<br /><br />http://www.kafka-online.info/an-imperial-message.html<br /><br />Най-интересното е каква реакция предзвиква когато го прочетеш?<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-2517090020543404630?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-3298889450907723452010-09-06T12:31:00.001-07:002010-09-16T02:14:05.336-07:00Колкото по-голям е светът,<br />толкова повече смалява се богът.<br /><br />Кога ли пак ще гледаме света<br />с очи, изпълнени с почуда и тревога.<br />Кога светкавицата в мрака,<br />ще ни раздира като трепетно знамение,<br />а облаците от мъгла,<br />ще са от Него просветление?<br /><br />Кога душите ни ще са отново бяла книга,<br />изпълнена със чудеса?<br />И ще повярваме че има,<br />върховна, справедлива доброта...<br /><br />Светът за нас е вече необятен,<br />парчета лед и прах се гонят във безкрайност...<br />И няма знание, което да ни стига...<br />Към нищо и към никого не храним вярност...<br /><br />Но колко станали сме по-добри, <br />по-истински и търсещи човеци?<br />Във ритъма на крачещите дни<br />душите ни превъртат обороти.<br /><br />Дали свален и потрошен <br />Бог ще ни пази и закриля,<br />способни ли сме да го отречем,<br />сърцето ни от ужас без да спира...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-329888945090772345?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-34156086110426424382010-08-25T13:54:00.000-07:002010-08-25T13:54:56.221-07:00Без теб ще крачим по света,<br />без теб и тихата ти мисъл,<br />без неуморните ръце <br />и заразяваща усмивка...<br /><br />Угасна леко, тихо в мрака,<br />заспа, поглеждайки вратата,<br />през нея твоите деца, <br />позакъснели стъпват, <br />за да те изпратят.<br /><br />Лицето ти е младо, живо,<br />и сякаш ще продумаш нещо,<br />утеха дай ни с тез прощални думи,<br />макар че днес е безутешно...<br /><br />Обичаме те, дядо мили,<br />и ще наследим от тебе много<br />любов, ентусиазъм, сили<br />и бъчвата със вино младо...<br /><br />Пази ни нощем, тихо в мрака<br />и в сънищата ни присядай,<br />разказвай пак с усмивка плаха,<br />не ни забравяй и ни чакай...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-3415608611042642438?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-77247050942566171562010-08-24T13:37:00.001-07:002010-08-24T13:38:03.512-07:00Вселената ще чуе твоя шепот,<br />когато сам протегнеш си ръка...<br />когато спреш да гониш хиляди химери<br />и се поспреш за миг във тишина...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7724705094256617156?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-27553257040069293102010-08-17T02:58:00.000-07:002010-08-18T07:44:33.071-07:00Изпълнила съм се с любов,<br />kрасива, розова и чиста,<br />като сърцето ми лъчиста...<br />или червена, страстна и горчива,<br />която черна мъка във душата ми излива...<br /><br />Живея, дишам и горя,<br />и искам, искам да летя...<br />Сега да пея, да се смея,<br />за утре спирам да копнея...<br /><br />Сега, каква любовна дума...<br /><br />Ела...<br />Бъди до мен, <br />във този миг, <br />във този ден...<br />Не искам утре, нито след година...<br />В сърцето ми – разцъфнала градина,<br />сега е пролет,<br />утре ще е зима...<br /><br />Амнезия е всяко утре,<br />несбъднато, неслучено, мечтано<br />и само в тъмни сънища копняно,<br />разпадащо се днес на светлината,<br />която хиляди съмнения отгоре мята...<br /><br />За това не мисли,<br />за това забрави,<br />стига вече планове, срещи, интриги...<br />Стига спорове, дрязги и мисли горчиви...<br />Забрави, че си бил, че ще бъдеш...<br />Тук и с мене си жив,<br />всичко друго е фон, измамен и сив...<br /><br />Излей се в мене<br />СЕГА<br />със грохота на двеста конски впряга<br />и чуй сърцето ми<br />СЕГА<br />на атоми от любов докато се разпада...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-2755325704006929310?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-17127289872716431482010-08-17T02:29:00.000-07:002010-08-17T02:29:12.876-07:00Препечен хляб и топла глътка вино,<br />и сведени над масата глави,<br />говорим, смеем се и толкоз е приятно...<br />че сякаш десет стъпки над пръстта летим...<br /><br />В очите ти се вглеждам, във ръцете<br />и всяка твоя дума е копнеж,<br />и всяка моя мисъл е усмивка,<br />и всяка дума е към чувствата пълнеж...<br /><br />Защото даже да замлъкнем ний навеки<br />и думи повече да няма между нас,<br />в мълчанието пак ще ми нашепва<br />любовни думи твоят нежен глас...<br /><br />И в чашата със вино пак ще виждам<br />Две черни и пронизващи очи,<br />Които и без думи ме изгарят<br />и без които всеки сън горчи...<br /><br />Изсъхнал хляб и киселичко вино,<br />и сключени под масата ръце,<br />дори пейзажът да се сменя,<br />ще се смени ли твоето сърце?<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-1712728987271643148?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-22772117324185403592010-08-16T09:56:00.000-07:002010-08-16T09:56:07.398-07:00Ти си синя птица – <br />кацнала сянка в метала на мойте сълзи…<br />Ти си светла звездица – <br />на тъмния фон на моите мечти…<br />Ти си погледът мрачно-златист<br />на моето отражение…<br />Ти си обрулен от ягода лист,<br />паднал в душата ми в миг на копнение.<br />Ти си моята мечта,<br />ухаеща на рози, любов и желание…<br />Ти си самата ми заблудена душа,<br />тихо витаеща в далечно изгнание.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-2277211732418540359?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-54196599329101732582010-08-09T12:41:00.000-07:002010-08-12T10:39:57.630-07:00В ужасната августовска жега, задъхана, влажна и задушлива, единственото спасение беше в бара на плажа. Над главите на редките посетители се полюшваха огромни раковини, които улавяха несъществуващия полъх на бриза. Саксии с цветя образуваха зелен шпалир край трите дървени стъпала. В тъничкото меню погледът привличаше най-вече ледената бира и диненият фреш. <br /><br />Именно там, към 3 следобед, се дотътри групичка от трима-четирима приятели. Настаниха се около дървената маса, засмукаха ледените коктейли, от краката им по пода се посипа един пръст пясък... В тези жежки следобедни мигове нямаха сили дори да поддържат подобие на разговор. Погледите се рееха в далечината, където синьото море и синьото небе се докосваха в синя, прозрачна целувка.<br /><br />Ема беше подгънала крака на стола, от мокрият бански по краката й се стичаха вадички и засъхваха още преди да стигнат глезените й. Погледът й попадна на редицата овехтели книги, поредени на масата. Десетки забравени на плажа книги, събирани през годините от спасителите. Понякога книгите имат по-голяма нужда да бъдат спасявани отколкото хората... Наръчник по фотография, справочник по културизъм за жени, Хемингуей в превод на руски... А най-отдолу стоеше сгушено тънко книжле. Чик-лит.<br /><br />Протегна ръка да го вземе и преди да се усети, вече беше преполовила книжлето. Какво я беше привлякло? Пикантната история на един от главните герои как се натъкнал на захаросан фъстък в „зоната на здрача” докато правел френска любов на някакво ново гадже. Какво я беше задържало? Че безумно красивият, изтупан и секси пич се оказа лошият и в крайна сметка мацката предпочете някой друг. <br /><br />Как е възможно дори един плосък плажен роман да те изпълни с копнеж за любов и желание да бъдеш обожавана, носена на ръце и глезена до припадък. Ема хлопна последната страница на книжката и погледът й се плъзна над безметежната като езеро морска шир. Някой й беше казал, че има книги, които в подходящия момент от живота ти, сами те откриват и те променят изцяло. Беше ли тази книга такава? Не, разбира се. <br /><br />Но в сърцето й остана някаква сладка мъка.<br /><br />После цялата компания се надигна като по сигнал. Жегата беше поотпуснала и всички наскачаха във водата. Слънцето клонеше към заник, а няма нищо по-хубаво от това да посрещнеш залеза, докато плуваш в разхлаждащата прегръдка морето, а очите и душата ти се пълнят с топлите нюанси на разтопено злато.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-5419659932910173258?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-56412658064143181172010-08-09T11:21:00.000-07:002010-08-12T10:43:02.082-07:00Музика. Бар. Голям екран, на който прожектират анимационни филмчета без звук. Семейство Флинтстоун. Том и Джери. Гореща лятна нощ. Задушно е, въпреки лекия полъх, който се носи откъм морето. На масите отвън е пълно с хора. Млади, красиви, загорели. Текила, бира, мохито... Чашите се изпразват една след друга, а смехът става все по-висок, пръстите все по-настойчиво търсят допир до ръката, рамото, крака на другия, дъхът става все по-горещ, а желанието да изживееш нещо незабравимо набъбва и помита всички задръжки. <br /><br />На бара точно до входа седи едно момиче. Леко загръглена, перфектен тен, без никакви следи от бански. Очевидно се пече по монокини и стегнатите й малки гърди вече имат красив шоколадов оттенък. Със син изрязан потник и дълга черна коса, хваната на опашка. Сама е и погледът й моли за внимание, за някакъв знак, че не е невидима и че в тази тълпа, в която падат всички задръжки, ще се намери поне една сродна душа, която ще припознае в нея жаждата за общуване. Няма нищо по-самотно от самотно момиче на бара. Или на плажа. Или в кафето. Изглежда прекалено лесно, прекалено подозрително.<br /><br />Забелязвали ли сте, че мъжете никога не се насочват към самотното момиче на бара? Целта им винаги е групичка от две-три приятелки, така че да могат да поиграят с любопитството им, тънко да оставят да ги гложди въпросът коя е избраницата, да ги оставят да се конкурират в женското си кокетство и накрая, чак накрая, да направят своя избор... Самотната жена на бара, от друга страна, представлява прекалено голям риск, прекалено малък избор. Самотната жена е като центъра на мишена – макар, че около нея валят куршуми, вероятността да бъде уцелена, е нищожно малка. <br /><br />Момичето не съзнава обаче тази универсална истина. Устните й са червени и полирани с гланц, пръстите й нежно галят ръба на чашата с водка, тялото й е леко извито назад и сякаш приканва някой да се настани в удобната вдлъбнатина и да запълни самотата в душата й. Смело изрязания потник, златистия загар, цялата стегната в бойна екипировка, тя не може да повярва, че е толкова сама в пълния бар. Вече един час, трета празна чаша, а освен да се блъскат в нея и да я подминават, досега никой не е разменил с нея и една дума. В този момент, само на метър от нея, някой все пак я забелязва. <br /><br />–Тази мога да я сваля даже с реплика за сиренето. Толкова е зле. - <br />Само това е нужно, една малка искра, за да пламне цялата компания. Веднага между подпийналите приятели се лови бас, а залогът за спечелването му изведнъж чудовищно набъбва. И да не е вярвал, че репликата със сиренето ще сработи, сега ще му се наложи да се доказва.<br /><br />Той се приближава, навежда се към момичето и изстрелва. „Знаеш ли каква е цената на козето сирене?” Сигурно и сам не е подозирал какъв огън ще разпали. Момичето е щастливо, цялото сияе, въпросът няма значение, човекът няма значение. Има значение само предсмъртният грохот на нейната самота, която се строшава на хиляди злобни парчета. Някой я е забелязал, някой я е заговорил. Нищо не може да я спре. И тя наистина обяснява за цената на сиренето, защо предпочита овче сирене, нищо че мирише малко повече. Думите нямат значение...<br /><br />Тя дори не разбира, че момчето до нея вече е безкрайно отегчено. Басът е спечелен. Сега той не мисли за нищо друго освен да се отърве от досадната бъбривка. Етикетът е отдавна лепнат. Тя е сама на бара, значи е зле, значи не става. Нито козето сирене, нито синьото потниче ще го накарат да я погледне с други очи. Той тайно се хили в посока на приятелите си, очите му искрят над чашката с уиски, и изобщо не се вслушва в бъбренето. С изкривени от смях устни промърморва някакво извинение и обърнат към тайфата се прегъва на две от кикот. „Следващата ще я пробвам с „Какво мислиш за здравната реформа?”<br /><br />Момичето отново е само. Приглажда потничето надолу, за да прикрие издайнически закръгленото коремче. Още не й се тръгва, нощта е дълга, анонимността е страшна. Още една водка време, за да си повярва, че не е невидима, че има шанс да изживее нещо незабравимо...<br /><br />От морето все така не подухва, а въздухът е влажен, лепкав и наситен с въздишки, бирени изпарения и звънлив смях на вълни...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-5641265806414318117?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-71446682637180823192010-07-19T01:33:00.000-07:002010-07-21T13:21:11.768-07:00Безшумно стъпвам пред дома ти,<br />не смея да почукам и да вляза,<br />към твоето сърце изгубих пътя,<br />наказваш ме ту с безразличие, ту със омраза.<br /><br />Изгубени, бездомни, моите стъпки<br />описват хиляди спирали край вратата,<br />отвъд която ти свещенодействаш<br />и през която моя път отряза...<br /><br />Да се спасиш от мен, да ме забравиш,<br />защото като вила съм опасна,<br />издигна ти от камък снажна кула,<br />с бодлива тел и тръни я опаса.<br /><br />А моите пръсти се строшиха вече,<br />да търсят някъде пролука, порта,<br />за да приседна край камината до тебе,<br />и да потърся прошка и опора....<br /><br />Защо открадна моята премяна...<br />Бездомна самовила, и безкрила,<br />не мога да прехвръкна, да прескоча<br />и на сърце ти пак да стана мила...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7144668263718082319?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-78789161487894691292010-07-16T01:55:00.001-07:002011-07-13T12:18:04.016-07:00Чувам гласове, говоря си сама,<br />търся разбиране, а се блъскам в стена.<br />Самота...<br /><br />Чаша пресъхнала, цвете увяхнало.<br />Искам любов, намирам тъга.<br />Самота...<br /><br />Стъпки в снега, белота недокосната,<br />тяло, стаило копнежи в нощта.<br />Самота...<br /><br />Сълзи, проливани скришом, неволно,<br />думи, изречени само наум,<br />спътник в живота невидим, неясен.<br />болка откъсната, неизстрелян куршум.<br /><br />Тихо, в шума на безкрайни вселени.<br />Тихо, във вихър на злостна тълпа.<br />Тихо, в сърцето песни угаснали.<br />Тихо, по-тихо от дъжд от листа...<br /><br />Толкова тихо, че само да шепнеш,<br />аз ще те чуя, от най-далечния бряг.<br />И ще преплувам безкрайни морета,<br />за да достигна твоя дом, твоя праг. <br /><br />Ако вратата ти не открехнеш,<br />ако остана сама под дъжда,<br />пак ще е топло и пак ще е светло<br />от предсмъртния вик на една самота...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7878916148789469129?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-45022439803184358642010-07-12T09:06:00.001-07:002011-07-13T12:16:50.048-07:00Не е утро, не е нощ,<br />а е някакво безвремие.<br />Тялото ми става мост,<br />над реката правиш бдение...<br /><br />Пускай своите стрели,<br />кандила запалени...<br />Със ръце ме прегърни,<br />a с уста повярвай ми...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-4502243980318435864?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-17653184325263830862010-07-04T14:12:00.000-07:002011-07-13T12:34:14.376-07:00Един миг идва и ме преобръща,<br />не спирам да се връщам мислено към него.<br />И знам че слаба съм била, и носталгично-рошава,<br />но презглава във този миг се влюбих...<br /><br />Не спирам да превъртам лентата в главата си<br />и да си спомням всяка твоя мисъл поизтъркана,<br />да си задавам купища въпроси<br />и да се питам аз ли съм единствена!<br /><br />И мислено издигам замъци и кули,<br />да съхраня тази любов огромна и единствена,<br />която вече е набъбнала чудовищно,<br />единствено във моите сънища измислена...<br /><br />Защото ти си тръгна с няколко усмивки<br />и още там остави ме сама на пясъка...<br />И заживя живота си, забравяйки тоз миг единствен,<br />от който аз с години ще се уча как да бягам...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-1765318432526383086?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-85957720265088827452010-06-23T13:15:00.000-07:002010-07-21T13:28:16.356-07:00Защо те ненавиждам, и каква е тази злоба,<br />извираща от моите недра,<br />любов, и нежност, грижа и угода...<br />изсъхнали лежат, измрели във прахта....<br /><br />И как умът ми ражда тези мисли страшни,<br />нима за приказки и страст не бе роден...<br />Кога мечтите нежни стават толкоз жалки,<br />омраза скършва техния живот сломен...<br /><br />Нима тъй крехка е и тъй е малка<br />стената между „лоша” и „добра”...<br />Нима не пропаст зее, а са просто крачки,<br />делящи ни от тъмната бездна...<br /><br />Нима е толкоз лесно да се плъзнеш...<br />Да станеш друг човек, омразен и недраг...<br />Сломен и пуст, на никого не вярваш...<br />Омраза криеш и умираш в самота...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-8595772026508882745?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-55569493986893907402010-06-17T14:09:00.001-07:002010-07-21T13:23:51.604-07:00Изпитвал ли си някога вина,<br />познаваш ли прокобната й сила,<br />да стиска мислите ти като с железа<br />и във сърцето въглени да впива...<br /><br />Изпивал ли си някога вина<br />към някой, който веч го няма,<br />и който повече не крачи по света<br />и прошка в утрешния ден от него няма...<br /><br />Събуждал ли си се със сълзи във очите<br />и думи стенещи безгласно във душата,<br />и молил ли си се да върнеш дните,<br />за да поискаш прошка и отплата...<br /><br />Тогава знаеш колко безутешно<br />е да се изправиш сам и гол в безкрая,<br />да знаеш, че не ще го срещнеш вече,<br />последното ти сбогом с него не витае...<br /><br />Използвай всяка мъничка минутка<br />и насити света с целувки и усмивки,<br />зарадвай и приятели, и близки,<br />и ги обичай сякаш утре ще е краят...<br /><br />Прости им и поискай прошка,<br />защото утре може да е късно...<br />И питай всички хиляди въпроси<br />сега, защото утре ще е пусто...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-5556949398689390740?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-82278450875214561652010-06-10T02:44:00.001-07:002011-07-13T12:20:05.321-07:00Искам да бъда малка и силна,<br />Искам да скитам сама под дъжда,<br />А ме е страх да заспивам на тъмно,<br />И плача, щом чуя гръм над града...<br /><br />Искам да искам, и да намирам,<br />Повече слънце, по-малко ред,<br />А се събуждам във сивите утрини,<br />И то по часовник, точно в седем без пет.<br /><br />Искам в снега да седна, да зяпам,<br />И да намеря цветен куплет,<br />А всъщност замръзвам, палтото е ланшно,<br />А чаят във кухнята е станал на лед...<br /><br />Искам такава любов като пламък,<br />Да разтопи света ми от раз....<br />А огнеупорните мисли от камък,<br />Са ме втвърдили като бучица мраз...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-8227845087521456165?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-34423801765466061182010-06-08T03:22:00.001-07:002010-07-21T13:29:43.517-07:00Заник слънце, уморени,<br />крачат две души сиротни,<br />крачат, без да се прегърнат,<br />със сърца самотни.<br /><br />В мислите си се обичат,<br />в мислите си се <br />копнеят,<br />но мълчат и тънат в мисли,<br />и наум жалеят.<br /><br />А нощта ги е покрила<br />с мантията на тъмата,<br />във небето е съшила<br />звездна приказка крилата...<br /><br />И ги мами, и ги гали,<br />и им шепне тихи думи,<br />но остават неразбрани<br />нощните магии чудни.<br /><br />Те ще стигнат, скоро-скоро,<br />мракът ще ги пусне,<br />ще въздъхне, ще прошепне,<br />„Тази обич е залудо”.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-3442380176546606118?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-75016509091480210352010-06-01T11:50:00.001-07:002011-07-13T12:21:27.347-07:00Ти заспиваш уморена,<br />аз пък раждам се в страстта;<br />Ти с любов си упоена,<br />аз треперя във нощта.<br /><br />Ти си приказно красива,<br />стан извиваш още в свян;<br />аз съм грешник – съден клетник<br />и от хората презрян.<br /><br />Вдишвам нежно аромата <br />в слепнали от пот коси<br />и наслагвам във душата<br />рози, винени лози…<br /><br />Вдишваш сънно аромата<br />в запотената ми длан<br />и наслагваш във душата<br />аромата на тамян.<br /><br />Пред олтара грешно свити<br />ний треперим от любов,<br />а сълзите във очите<br />дан са за света суров.<br /><br />Но се сливаме без думи,<br />само с блеснали очи;<br />И се любим пак безумни – <br />свод църковен да ехти.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7501650909148021035?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-11504840872708759302010-05-24T04:32:00.001-07:002011-07-13T12:23:58.716-07:00Сто целувки ли си струва<br />да дадеш и да приемеш...<br />Сто целувки ли ще струва<br />да ме имаш, да ме вземеш...<br /><br />Сто години ли ще минат,<br />да ми вярваш, да ме искаш.<br />Сто години ли те мамят<br />свободата ти притискат...<br /><br />Сто надежди съм побрала,<br />сто усмихнати целувки,<br />сто сълзици на раздяла,<br />сто любови и престувки...<br /><br />Сто по сто сълзи в очите,<br />сто по сто мечти в сърцето.<br />То е тъжно, то е клето:<br />още знае, още иска...<br />сто целувки да изстиска....<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-1150484087270875930?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-33233175435645902242010-05-24T04:27:00.000-07:002011-07-13T12:22:20.767-07:00Ти ме загуби по стотици начини,<br />и разпиля ме по незнайни пътища,<br />държеше ме и галеше душата ми,<br />сега забрави ме на кръстопътя...<br /><br />Не искам... искам... друг да ме намира,<br />и тук, на кръстопътя, ще остана...<br />Ще се превърна на отровна гъба<br />и ще се слея със брашното по бръшляна...<br /><br />Как е възможно да ме имаш, да ме нямаш,<br />тъй малка и ненужна ли съм вече,<br />нима красивите ми мисли, малки, спретнати,<br />не ти разкриват свят по-хубав и човечен...<br /><br />Как може да ме опознаеш чак до кокъл...<br />До болка да ме имаш, до принуда...<br />И въпреки това да ме оставиш,<br />сама и гола, като безгласен вопъл...<br /><br />Кажи ми как да се намеря,<br />да събера парченцата във цяло,<br />и да погледна на света отново,<br />във себе си, във нещо да повярвам...<br /><br />Съкровището, скрито в мен, ограби...<br />Понесе някъде кервани злато и брокати...<br />Останаха ми само сто тояги,<br />с които всяко чувство до последен дъх да смажа....<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-3323317543564590224?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-56018595441880130182010-05-17T13:11:00.001-07:002011-07-13T12:23:18.710-07:00Моето тяло, което теб е поемало,<br />е свещено...<br />И нека никой друг не дръзне да го оскверни!<br />Ще скрия своите гърди<br />от поривите хищни на есенния вятър.<br />Ще покрия ръцете си с плетени шалове<br />от палещите слънчеви лъчи. <br />Ще обуя краката си във високи ботуши<br />в белия мрак на снега.<br /><br />Нека никой и нищо <br />не докосне с поглед<br />полето на нашата любов,<br />съда на твоите целувки,<br />мишената на твоите стрели!<br /><br />Ти в мене сигурен бъди!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-5601859544188013018?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-72074619072029409482010-04-29T13:05:00.001-07:002011-07-13T12:25:52.418-07:00С пръстите си изпиши „обичам те”<br />върху бойното поле на тялото, попаднало под твоя власт,<br />изличи от спомените ми въздишките,<br />освен накъсаното дишане от страст.<br /><br />Бясно изревнувай от гърдите ми,<br />задето тъй близо са до моето сърце,<br />целувай, мачкай ги и милвай ги,<br />и белотата им стопи с ръце...<br /><br />Във мен, която те жадувам като прилив,<br />излей вълните грохотни на своята любов,<br />от палещия страстен вик на твоите устни,<br />ще се разпадна като атоми любов.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7207461907202940948?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-70580526054785825772010-04-13T00:18:00.001-07:002011-07-13T12:26:48.949-07:00Във бяла нощ на студ и чудни думи<br />ти ме прие във своите разтворени ръце<br />и в тях намерих дом и светлина.<br />Сред прилива на обич плаче моето сърце...<br />Защото с теб навсякъде е ‘у дома’...<br /><br />Но утрото излива своята светлина...<br />И ще си тръгна аз от теб, бездомна ще остана...<br />Душата ми остана в твоя плен.<br />Пази я! и не я похулвай с думи на омраза,<br />не я наказвай с тежко безразличие,<br />не ме обричай на живот без нея...<br />И съхрани я в своите мечти,<br />макар и много да боли!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7058052605478582577?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-34856393239583320352010-02-21T11:46:00.001-08:002011-07-13T12:27:55.968-07:00Няма начин да сгрешиш, пътят ти един е...<br />И по него щом вървиш, няма как да кривнеш...<br />Няма как да се спасиш, няма брод, пътека...<br />Можеш да го извървиш само във една посока...<br /><br />Гледайки назад, грешиш, губиш ценно време...<br />Спреш ли даже и за миг, той без тебе ще поеме...<br />Той не чака. Неразделни, винаги сте той и ти...<br />Друг по него не върви, няма знаци и следи...<br /><br />Следвай своя път-живот, и назад не изоставай...<br />И във някой миг-любов, изпреварвай го и бягай...<br />Бягай, бягай надалеч, рано-късно ще те стигне...<br />И над пропастта тогаз... твоят път ще кривне.<br /><br />Няма грешки, няма друг... само той и ти сте...<br />Как по него ще вървиш, ти решаваш, ти кроиш...<br />Скачай, тичай и крещи, тихо, плахо се тътри...<br />Даже в кръг да се въртиш, своя кръг ще извървиш...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-3485639323958332035?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-54431485446903022722010-02-11T08:05:00.001-08:002011-07-13T12:28:53.522-07:00Отчуждение. Докарва те до умопомрачение.<br />Да нямаш една дума.<br />Да нямаш две минути.<br />Да нямаш три усмивки.<br />Да имаш само пустото поле във себе си. <br />Където няма къща, вдигната с обичащи ръце...<br />Където вятърът обрулил е последните самотни джанки от дървото...<br />Където срещаш само себе си по всички кръстопъти.<br />И никога не срещаш другия.<br />Невидима си вече. <br />Бледа сянка от момичето, което себе си обичаше и на света се плезеше...<br />Опитвайки да стана нечия, изгубих себе си.<br />И трябва, трябва да се върна наобратно <br />и да намеря счупени отломки от сърцето си...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-5443148544690302272?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-58199716640403936172010-02-02T11:53:00.001-08:002011-07-13T12:30:24.024-07:00Утро. Синьо. От небето лъха хлад, синева, предчувствие за светлина. По пътя бавно се тътри каруца. Теглена от най-измъчения кон на света. Отзад седят две момичета. На около 17, но от този тип, които приличат на 14-годишни, а не на 22. Не носят червило, спирала, нямат маркови дънки. Това определено не е и мястото за всичко това. Едната държи голям чадър на точки. И двете носят раница на гръб, всички техни съкровища и малки чудеса са там... Разбира се, дневниците. И двете са мечтаели тайничко да надникнат в дневника на другата, но така или иначе едва ли има нещо, което да не са си казали. Докато говорят една с друга, чувствата изкристализират и се проясняват и се превръщат в спретнатите малки думи от дневника. Но преди това е споделянето, вечер на тъмно, със стиснати очи. „Каза ми, че съм красива.” „Наведе се и устните ни почти се докоснаха.” Тези момичета още вярваха в магията, още я очакваха и търсеха.<br /><br />Десет години по-късно се видяха случайно на една улица.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-5819971664040393617?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-26752440050334649302010-02-02T04:31:00.001-08:002011-07-13T12:31:56.074-07:00Да си обичана, дори и без да си обична...<br />Когато плачеш, и си слаба, и си рошава...<br />Когато болна си и тъжна, и угрижена...<br />Когато мразиш всякакви отчети и въпроси...<br /><br />Когато нощем си лежала и си мислила<br />за чужди нечии ръце, любящи...<br />Които много някога си търсила,<br />но не намираш във леглото, на което си...<br /><br />Ако ме обичаш ето тъй... напукана...<br />Кристал, със хиляди пороци..<br />С целувки нежно събери парчетата...<br />Не се сърди, че днес не съм ти сготвила...<br /><br />Ела със мен във моя свят сребристо-златен<br />И виж липите, по които съм накацала...<br />И виж въздишките, които съм напускала<br />Като врабчета над потоците...<br /><br />Вземи ръката ми и чуй гласа ми,<br />Кристалът не звъни, напукан е...<br />Но даже в няколко ръждиви думи,<br />Ще разбереш как да изцелиш душата ми...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-2675244005033464930?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-10953693650625200222010-01-16T14:22:00.001-08:002011-07-13T12:32:45.107-07:00Не съм живяла. И не съм си мислила.<br />Че моят свят във друго време е написан.<br />И между страниците жълти на протъркан дневник,<br />Го е живяла друга някоя, от мен измислена.<br /><br />Не съм го искала, не съм го търсила,<br />Той ме намира сам в среднощни сънища,<br />И ми предлага страниците ненаписани,<br />Да сътворя сама, да сътворя живота си.<br /><br />Той ми е чужд, свят жълто-пурпурен,<br />И прави ме тъй истинска и тъй обичана,<br />Копнея презглава да му повярвам,<br />Но се страхувам да изгубя във морето пристана...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-1095369365062520022?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-71153639849120034062009-12-23T15:33:00.001-08:002010-07-21T13:25:19.494-07:00Дантела от сняг и от мраз, и от лед<br />студът е изплел и е метнал наред...<br />Стаил е надежда за повече бяло,<br />Покрил е калта, навред е валяло...<br /><br />И в този свят по-красив и по-блед<br />Внезапно избелен навред и наред...<br />Скован от леда, но спасен от калта,<br />Почувствай, че носи надежда студа...<br /><br />Вземи бяла гъба и трий, мий наред<br />Всяко тъмно петно предай го за смет<br />Непотребните вещи изхвърли, изчисти,<br />Непотребните мисли зачеркни, изличи...<br /><br />Отпусни се в снега и се слей със студа,<br />С нов живот се налей, покълни от леда, <br />И тогава излез, разцъфтял и успял,<br />Цветове нарисувай над снега изветрял...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7115363984912003406?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-81016641141707063532009-12-23T12:50:00.001-08:002011-07-13T12:33:34.759-07:00Филми късометражни скърцат в главата ми:<br />моите фобии, моите мечти,<br />моята любов – романтика, спомени-<br />несбъдната, в звездите трепти.<br /><br />Едно кафе, две кафета, три…<br /><br />Безсънна нощ, а кръвта ми пламти…<br />в просъница чувам любовни стенания – <br />на мойте копнежи безгласни ридания<br />и празното място до мене боли!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-8101664114170706353?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-74201548355202602992009-12-22T08:16:00.001-08:002011-07-07T22:47:29.470-07:00Да те обичам не е непременно щастие,<br />да те обичам не е само болка и тъга,<br />това е омагьосващото знание,<br />че в този свят не съм сама...<br /><br />Да те обичам не е само да те искам,<br />да те жадувам в часовете на страстта.<br />Да те обичам значи да позная,<br />във своето аз гласа на другостта...<br /><br />Да се разтегля като златна нишка<br />от моя остров чак до твойте брегове,<br />да стана друга, някак си по-истинска,<br />и да повярвам в твоите богове...<br /><br />Да те обичам значи да съм нова,<br />със две сърца и двойно повече мечти,<br />но значи също да съм древна и готова<br />в отвъдното да сляза подир твоите очи...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7420154835520260299?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-36563006655405723822009-12-16T01:56:00.001-08:002011-07-07T22:46:06.400-07:00На брега на Сена, в малкото кафене - две маси, изнесени на паветата - Пиер седеше и допиваше последната глътка късо черно кафе. Погледът му се рееше над реката, но не забелязваше нищо от случващото се наоколо. Защото в този момент Пиер можеше да мисли само за собственото си нещастно сърце, за огромната болка, която му беше причинила тази жена, която беше флиртувала дръзко с него, беше го предизвикала да се влюби до полуда в нея, беше го примамила с чаровните си усмивки, интимните прегръдки, сладките целувки, а после му се беше изсмяла в лицето и днес, даже сигурно в същия този миг, тя щеше да стане нечия чужда жена и съпруга. Оградена със стена от студ, му беше съобщила новината рязко, сухо и трезво, като хирург, който прави разрез без упойка, с ясното съзнание за нечовешката болка, която ще предизвика. <br />Усещането за почти физическа болка, предизвикано от думите й, го беше прерязало на две. Още не можеше да се отърси от спазмите на сърцето, на стомаха, повдигаше му се от мисълта за тази жена, но цялото му същество се стремеше към нея. <br />Господи, колко я обичаше!<br />Можеше ли да си представи живота след такава изпепеляваща любов. Не! Стъпканото му самочувствие викаше от паважа, опитваше се да се събере като мрачните господари на мрака от приказните легенди, но самата негова приказка беше станала огромно черно чудовище, което го поглъщаше и мракът беше непробиваем. <br />Поръча още едно кафе, след това още едно. Вълните на кофеина, на раздразнението, на усилващото се усещане, че не се побира в кожата си, в главата си, че иска да изскочи и да се освободи от болката... Беше влудяващо, краката му нервно потрепваха под бялата покривка, а малките кафяви пръски по чашата го докарваха до истерия. В далечината се чу звън на църковни камбани и този звук беше пронизващ, мъчителен, сякаш отекна стонът на собственото му погребение. Ако надеждата не можеше да умре, то в този момент със сигурност изпитваше предсмъртна агония.<br />След няколко часа нервно вцепенение, той реши че вече би могъл да излезе от укреплението от празни кафени чаши, което беше издигнал около себе си. Знаеше, че ще минават хиляди пъти по същите улици, знаеше, че ще улавя усмивката й във всяка витрина, във всеки полъх на вятъра, знаеше че ароматът на парфюма й ще достига до него във всеки магазин, в мрака на кинозалата. Изранените му от студа сетива щяха да усилват десетократно всяко впечатление и да изпращат десетократно по-силни сигнали в центровете му за болка. <br />Но точно тази сутрин беше разбрал и още нещо. <br />Беше разбрал, че ще оцелее. <br />Зад стена от чаши, ампутиран от чувства, вцепенено безразличен към най-беглата възможност за тръпка..., знаеше едно нещо със сигурност. Той щеше да го преживее. И това беше най-важното.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-3656300665540572382?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-11955698465526534542009-12-16T01:24:00.000-08:002011-07-07T01:17:29.110-07:00Луната свети пълна и ярка.<br />Вещица броди нейде в нощта.<br />Над огъня къкри отвара кипяща.<br />Любов или смърт вещае дима?<br /><br />Ливада широка, елхица висока,<br />танц на магьосници, ръка за ръка...<br />Тихо мърморят думи прокобни,<br />Живот или смърт вещае това?<br /><br />Бялата приказка търкулва се в мрака.<br />Някой погазва светлика й блед...<br />Тихо в горите ще бродят навеки<br />две сенки, орисани да нямат късмет...<br /><br />Дали ще се срещнат, дали ще се чуят<br />две сенки във мрака на свойта душа?<br />Ще видят ли лунен лъч в горска просека<br />да им посочи път във нощта...<br /><br />Или отчаяни, сиви и бледни<br />те ще угаснат със спомен недраг...<br />И във горите вещици смахнати<br />своите прокоби все тъй ще крещят...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-1195569846552653454?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-43219964305202237172009-12-11T07:07:00.000-08:002011-07-07T22:33:35.561-07:00Където, който и когато и да си...<br />Невидим и далечен... Пак те искам!<br />Разбираш ли? Очите ми са в плен...<br />на твоя образ още неизмислен... <br /><br />Разбираш ли? Копнея за мига,<br />когато ще те разпозная...<br />В море от хиляди лица ще спра дo теб...<br /><br />И ще се скрия в твоето сърце<br />от търсещите хиляди ръце...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-4321996430520223717?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-1063879201585270392009-12-08T15:24:00.001-08:002011-07-07T01:14:08.397-07:00Камината е нашият олтар,<br />пред нея всяка мисъл е целувка,<br /><br />В светлината на палещи огнени ласки,<br />сплетени в кръг, телата ни се галят,<br />на пода захвърлени и дрехи, и маски,<br />ръцете ми с твоя мирис ухаят...<br /><br />В светлото кръгче пристъпваме плахо,<br />като в олтар на стаена любов,<br />и на сърцата примрялото ехо,<br />пламенно стене в своя затвор.<br /><br />Ако отприщим тези целувки,<br />кой ще ги спре да залеят света?<br />Ако сега се стопим сред милувки,<br />как ще си тръгнем сами след това?<br /><br />Да те отпратя самичък във мрака,<br />без да те хвана в студа под ръка,<br />да се събудя във празната стая,<br />да си изпия кафето сама....<br /><br />Колко е лесно и колко е трудно<br />да не направя всичко това.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-106387920158527039?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-43456701512919800952009-12-07T11:43:00.001-08:002011-07-07T01:13:28.214-07:00Думите са грях,<br />повярвай...<br />Не ми шепти, че ме обичаш,<br />защото думите са грях, <br />на който вечно ме обричаш.<br /><br />Докосвай ме във тишината,<br />на бясно трепкащото ми сърце,<br />къпи душата си във светлината<br />на моите разтворени ръце.<br /><br />Но тихо, тихо, не продумвай...<br />Не слагай в думи своите признания,<br />защото думите са грешници безгласни,<br />пред сливащите се съзнания.<br />С, 2003<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-4345670151291980095?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-37144058935942883242009-12-07T08:37:00.000-08:002011-07-07T01:12:46.911-07:00Слънцето скри се зад хълма,<br />вятър полъхна в полето,<br />над реката мъгла се разгърна,<br />ала огънят лумна в сърцето.<br /><br />В огнището се разтапят шишарки<br />и дъхът на смола ме опива,<br />и рисува в очите ми шарки,<br />от които кръвта ми завира.<br /><br />Ти ще дойдеш на светло от мрака<br />със премръзнали синкави пръсти,<br />със сърце, премаляло да чака ...<br />И дъхът ти ще ме прекръсти.<br /><br />Ще настръхна от тази милувка<br />жарка и ярка като зимна звезда,<br />Ще стана на струна от твойта целувка,<br />плачеща, стенеща в страстна нега;<br />И телата ни, снели всяка преструвка,<br />ще засветят като факли в нощта.<br /><br />И когато изтощенa,<br />във ръцете ти заспя,<br />И когато изсветлена,<br />вдигне своя плащ нощта,<br />Във душата ми смирена<br />ще се сгуши любовта.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-3714405893594288324?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-76744802892169849732009-11-30T11:48:00.000-08:002010-07-21T13:26:42.765-07:00Идваш във нощите<br />пурпурно-розови,<br />идваш потайно в съня...<br />Влизаш във мислите,<br />скришом разбъркваш ги<br />и ме оставяш сама...<br /><br />Идваш във утрото<br />синкаво-бежово,<br />капваш във чашата с чай…<br />Гледаш през пръсти<br />как се обличам.<br />И ме оставяш сама...<br /><br />Сън ли си, <br />призрак,<br />безкрайно измислен...<br />Толкова истински,<br />та чак си лъжа...<br /><br />И да ти вярвам не мога,<br />не искам,<br />знам, че накрая ще остана сама...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7674480289216984973?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-16698739953413173922009-11-30T11:39:00.001-08:002011-07-07T01:11:53.428-07:00“Ела със мен!” <br />Къде, кога не зная…<br />И не питам.<br />Вървя със теб.<br />Ръката ти ме води.<br /><br />Водѝ ме,<br />в светлината ме водѝ,<br />защото тя ме заслепява.<br /><br />Водѝ ме,<br />мрака намерѝ,<br />за да се сгушим в него само двама…<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-1669873995341317392?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-34328107850400661212009-11-28T23:54:00.000-08:002010-07-21T13:27:25.402-07:00Не е бялото цвят за мен,<br />цвят невинен – издайно пустинен!<br />В мъглите на черното аз съм във плен,<br />черните букви в свят тъмно-мастилен.<br /><br />Аз обичам само белия лист,<br />полето от думи, неродени от черното,<br />ручеят на мислите, непокварен и чист,<br />и копнежа да задържа вдъхновението.<br /><br />И когато мастилото ме залива с черни вълни,<br />да ме сграбчи и продъни в конкретното,<br />тихо сълзи проронват мойте мечти,<br />че съм ги превърнала в думи подредени и спретнати.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-3432810785040066121?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-11177031798154865132009-11-27T09:33:00.000-08:002011-07-07T01:11:25.293-07:00Скитахме в тишината на идния мрак,<br />две тела сиротни,<br />пръстите - самотни,<br />протегнати да грабнат твоята милувка,<br />печално се разтваряха в поредната престувка...<br /><br />Протяжното провикване на влак...<br /><br />Две души съзвучни,<br />думите - отдавна вече скучни,<br />стъпките сбогуваха се в пламналото лято,<br />а морето мамеше и плискаше топено злато...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-1117703179815486513?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-77876115214026196322009-11-17T12:04:00.000-08:002011-07-07T01:10:32.025-07:00Листенца в чая тихо плуват,<br />рисуват моята мечта...<br />Рисуват, палаво лудуват,<br />лудуват, и потъват в самота.<br /><br />Засъхнали на дъното, сънуват,<br />сънуват моята мечта,<br />потоци бистри сънено жадуват<br />да подновят лудешката игра...<br /><br />Несбъднати, тъгуват и лудуват,<br />и мислено се молят за вода.<br />А ти ги гледаш и сърцето ти не трепва,<br />не ще изпълниш тяхната мечта.<br /><br />Пресъхнала, душата ми сънува,<br />сънува тихо прежната мечта.<br />А ти я гледаш и й се присмиваш,<br />не ще прегърнеш моята душа...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-7787611521402619632?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-426899156664268020.post-66806026180878308772009-11-17T11:42:00.000-08:002011-07-07T01:09:16.008-07:00<span style="color:#00cccc;">Колко много зелено, и жълто, и оранжево.</span><br /><span style="color:#00cccc;">Прекрасно е!</span><br /><span style="color:#00cccc;">Във слънчевата светлина съм се разляла</span><br /><span style="color:#00cccc;">като бял, пухкав облак, нямам граници</span><br /><span style="color:#00cccc;">и цялата съм пълна със зелено. Жълто. И оранжево.</span><br /><span style="color:#00cccc;">Прекрасно е!</span><br /><br /><span style="color:#00cccc;">И черното във мене става бяло.</span><br /><span style="color:#00cccc;">Оранжевото влиза бясно в мислите.</span><br /><span style="color:#00cccc;">Игрива и прекрасна, цялата внезапно синьо-розова.</span><br /><span style="color:#00cccc;">Разкошно чувствена прераждам се и истинска.</span><br /><span style="color:#00cccc;"></span><br /><span style="color:#00cccc;">В далечното безумие на вятъра,</span><br /><span style="color:#00cccc;">където се пресрещаха десетки пътища...</span><br /><span style="color:#00cccc;">И лутах се, и търсейки, изгубена, намирах никога...</span><br /><span style="color:#00cccc;">Не ще се върна там, повярвай, някога.</span><br /><span style="color:#00cccc;"></span><br /><span style="color:#00cccc;">Ще стана лъч красив и светъл, много истински.</span><br /><span style="color:#00cccc;">Ще стопля своето и твоето сърце.</span><br /><span style="color:#00cccc;">И ще преобърна цялата земя, намирайки</span><br /><span style="color:#00cccc;">минутките, когато сгушен си до мен<br /></span><span style="color:#00cccc;"><br /><br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/426899156664268020-6680602618087830877?l=deniscorner.blogspot.com' alt='' /></div>Denitsa Zheliazkovahttp://www.blogger.com/profile/15033073806804604238noreply@blogger.com0